Д-р Атанас Гюлев: Постигнах мечтата си да продължа семейната традиция
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Атанас Гюлев е шеф на Отделението по ушно-носно-гърлени заболявания на УМБАЛ „ Пълмед ”- Пловдив. През 2004г. приключва Медицински университет гр. Пловдив, а през 2012г. придобива компетентност по УНГ заболявания. От 2004 година до 2014г. работи в УМБАЛ „ Св. Георги “ в същия град. Той е трето потомство експерт по ушно-носно-гърлени заболявания, продължавайки фамилната традиция, наследена от неговите татко и дядо.
Д-р Гюлев е член на Асоциацията по лицевите аномалии (АЛА). Той е експерт и в детската отология, като характерен интерес съставлява микрохирургията на ухото, изключително при проблематични случаи.
Д-р Гюлев, Вие сте трето потомство доктор експерт по УНГ заболявания. Разкажете за детството си, за фамилната среда, която е формирала у Вас предпочитание да продължите фамилната традиция.
Имах извънредно хубаво и умерено детство. Като дете желаех да имитирам на родителите си, водейки се от тази фантазия, постоянно питах за забавни случаи и проблеми от работата им. Активно слушах разискванията сред татко ми и дядо ми и всичко това, съпроводено с любовта ми към химията и биологията, напълно естествено ме насочи към медицината.
Кога започнахте специализацията си, кои са най-ярките Ви мемоари от тези години?
Започнах работа в УНГ клиника в УМБАЛ “Св. Георги ” през 2005 година Трудно бих могъл да посоча обособен спомен. Като младеж, постигнал фантазията си да продължа фамилната традиция, първите дни на работното място остават като най-ярки мемоари за цялостен живот. Калейдоскоп от картини, звуци, страсти...
Кои са учителите Ви в оториноларингологията?
В средата на по този начин наречените „ нулеви години “ в УНГ клиниката попаднах на изключително питателна среда за професионалното развиване на млад доктор. Учителите, от които научих доста неща и съм им признателен, са естествено татко ми, проф. Йовчев, проф. Джамбазов, проф. Вичева и проф. Консулов.
Имате необикновен афинитет към работа с деца. На какво се дължи той?
Децата са характерна група пациенти. Те боледуват от болести на ушите, носа и гърлото по-често, в сравнение с възрастните, изключително в предучилищната възраст. Недобре лекуваните заболявания в детството, до момента в който човек пораства и се развива, могат да имат съществени и постоянно непоправими последици върху живота му. Например едно дете с проблематична аденоидна вегетация - така наречената „ трета сливица “, която остане недиагностицирана и нелекувана, може да има като възрастен проблеми със слуха, а оттова с ученето и обществената акомодация, с носното дишане, а по-късно - с цялата дихателна и сърдечно съдова система, със зъбите и захапката, а това оказва въздействие на външния тип и самочувствието. Затова държа с екипа ми да вършим всичко, което е по силите ни, тъй че дребните ни пациенти да са добре лекувани и детските им заболявания да нямат отражение върху живота им по-късно.
Кое е най-вълнуващото прекарване, които сте имали с болно дете или деца?
Няма по-вълнуващо и удовлетворяващо професионално прекарване от усмивката на оздравяващо дете. Всеки идващ ден следя по какъв начин детето трансформира погледа си и държанието си, като се стартира от боязън и съмнение, до това да ме срещне в коридора още преди да е почнал работният ми ден, да се затича и да се гушне в мен с думите: „ Ето го моят лекар ”. В този смисъл всеки ден се трансформира в специфичен.
Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата в УНГ отделението на УМБАЛ „ Пълмед “?
Добре свършената работа. Да бъде пациентът вярно диагностициран и да бъде направено за него всичко належащо, тъй че да си тръгне удовлетворен и излекуван. Не обичам половинчатите неща. Не може да прегледаш някого, да му напишеш някаква рецепта, с цел да отбиеш номера и да не те интересува дали ще има изгода от лекуването. Когато си си приключил работата, пациентите го виждат и го помнят. След време, когато отново имат проблем, ще те потърсят още веднъж или ще насочат към теб родственици и другари. Това носи задоволство, сигурно.
В персонален проект, кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
В дребното свободно време, което ми остава, постоянно се връщам към заниманието ми, а точно шахматът. Четенето на книги също е обичано занятие, към което се връщам във всеки комфортен миг.
Кои са човешките и професионални правила, които се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия в общуването с сътрудници и пациенти?
Смятам, че в нашата специалност е изключително значимо човек да може да носи отговорност, да бъде резистентен пред компликациите и да се стреми да се усъвършенства непрекъснато. Вярвам в лоялността и екипната работа. Всеки в екипа да е подготвен да помогне на другите, било то със съвет или когато е необходим спомагателен чифт ръце за някоя процедура. С държание вид „ всеки за себе си “ и „ това не е мой проблем “ не можеш да стигнеш прекомерно надалеч нито в работата, нито в живота.
Ако би трябвало с малко думи да назовете истината, в която вярвате най-силно, кои биха били те?
Ако би трябвало да бъда допустимо най-кратък, бих цитирал думите на Радой Ралин: „ Спестената съвест се олихвява ”.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Атанас Гюлев е шеф на Отделението по ушно-носно-гърлени заболявания на УМБАЛ „ Пълмед ”- Пловдив. През 2004г. приключва Медицински университет гр. Пловдив, а през 2012г. придобива компетентност по УНГ заболявания. От 2004 година до 2014г. работи в УМБАЛ „ Св. Георги “ в същия град. Той е трето потомство експерт по ушно-носно-гърлени заболявания, продължавайки фамилната традиция, наследена от неговите татко и дядо.
Д-р Гюлев е член на Асоциацията по лицевите аномалии (АЛА). Той е експерт и в детската отология, като характерен интерес съставлява микрохирургията на ухото, изключително при проблематични случаи.
Д-р Гюлев, Вие сте трето потомство доктор експерт по УНГ заболявания. Разкажете за детството си, за фамилната среда, която е формирала у Вас предпочитание да продължите фамилната традиция.
Имах извънредно хубаво и умерено детство. Като дете желаех да имитирам на родителите си, водейки се от тази фантазия, постоянно питах за забавни случаи и проблеми от работата им. Активно слушах разискванията сред татко ми и дядо ми и всичко това, съпроводено с любовта ми към химията и биологията, напълно естествено ме насочи към медицината.
Кога започнахте специализацията си, кои са най-ярките Ви мемоари от тези години?
Започнах работа в УНГ клиника в УМБАЛ “Св. Георги ” през 2005 година Трудно бих могъл да посоча обособен спомен. Като младеж, постигнал фантазията си да продължа фамилната традиция, първите дни на работното място остават като най-ярки мемоари за цялостен живот. Калейдоскоп от картини, звуци, страсти...
Кои са учителите Ви в оториноларингологията?
В средата на по този начин наречените „ нулеви години “ в УНГ клиниката попаднах на изключително питателна среда за професионалното развиване на млад доктор. Учителите, от които научих доста неща и съм им признателен, са естествено татко ми, проф. Йовчев, проф. Джамбазов, проф. Вичева и проф. Консулов.
Имате необикновен афинитет към работа с деца. На какво се дължи той?
Децата са характерна група пациенти. Те боледуват от болести на ушите, носа и гърлото по-често, в сравнение с възрастните, изключително в предучилищната възраст. Недобре лекуваните заболявания в детството, до момента в който човек пораства и се развива, могат да имат съществени и постоянно непоправими последици върху живота му. Например едно дете с проблематична аденоидна вегетация - така наречената „ трета сливица “, която остане недиагностицирана и нелекувана, може да има като възрастен проблеми със слуха, а оттова с ученето и обществената акомодация, с носното дишане, а по-късно - с цялата дихателна и сърдечно съдова система, със зъбите и захапката, а това оказва въздействие на външния тип и самочувствието. Затова държа с екипа ми да вършим всичко, което е по силите ни, тъй че дребните ни пациенти да са добре лекувани и детските им заболявания да нямат отражение върху живота им по-късно.
Кое е най-вълнуващото прекарване, които сте имали с болно дете или деца?
Няма по-вълнуващо и удовлетворяващо професионално прекарване от усмивката на оздравяващо дете. Всеки идващ ден следя по какъв начин детето трансформира погледа си и държанието си, като се стартира от боязън и съмнение, до това да ме срещне в коридора още преди да е почнал работният ми ден, да се затича и да се гушне в мен с думите: „ Ето го моят лекар ”. В този смисъл всеки ден се трансформира в специфичен.
Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата в УНГ отделението на УМБАЛ „ Пълмед “?
Добре свършената работа. Да бъде пациентът вярно диагностициран и да бъде направено за него всичко належащо, тъй че да си тръгне удовлетворен и излекуван. Не обичам половинчатите неща. Не може да прегледаш някого, да му напишеш някаква рецепта, с цел да отбиеш номера и да не те интересува дали ще има изгода от лекуването. Когато си си приключил работата, пациентите го виждат и го помнят. След време, когато отново имат проблем, ще те потърсят още веднъж или ще насочат към теб родственици и другари. Това носи задоволство, сигурно.
В персонален проект, кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
В дребното свободно време, което ми остава, постоянно се връщам към заниманието ми, а точно шахматът. Четенето на книги също е обичано занятие, към което се връщам във всеки комфортен миг.
Кои са човешките и професионални правила, които се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия в общуването с сътрудници и пациенти?
Смятам, че в нашата специалност е изключително значимо човек да може да носи отговорност, да бъде резистентен пред компликациите и да се стреми да се усъвършенства непрекъснато. Вярвам в лоялността и екипната работа. Всеки в екипа да е подготвен да помогне на другите, било то със съвет или когато е необходим спомагателен чифт ръце за някоя процедура. С държание вид „ всеки за себе си “ и „ това не е мой проблем “ не можеш да стигнеш прекомерно надалеч нито в работата, нито в живота.
Ако би трябвало с малко думи да назовете истината, в която вярвате най-силно, кои биха били те?
Ако би трябвало да бъда допустимо най-кратък, бих цитирал думите на Радой Ралин: „ Спестената съвест се олихвява ”.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ